Връщайки се назад из спомените настръхва всяка една част от тялото ми.
Спомняйки си всяка една твоя дума-уауу колко красиво лъжеш.
Ти всеки път идваш за кратко и си отиваш.
Докато те няма се чувствам празна, една част от мен изчезва.. С времето свиквам и после отново ми припомняш... Как докосваш, как целуваш,
как ме променяш за минута..
Ето-тръгваш си .. Да тръгни си, макар до преди час да ми обесняваше, че ще останеш.. Ще останеш завинаги, никога няма да си отидеш.
Всеки път едни и същи лъжи слушам.
Всеки път обещаваш. Вече спрях да вярвам на празните ти приказки.
След седмица, две, може и месец-оново ще се вървеш. Отново ще се опиташ да разбъркаш живота ми, но няма да се получи. Не и този път.
Ще искаш да те пусна, но не. Няма. Сега давай тръгвай.
Не съм очаквала, че ще останеш. Тръгни си, какакто всеки път.
Време е да се върнем в реалния живот. Всеки по своя път да продължи.Сбогом