Понякога се замислям какво щеше да бъде ако беше останал, ако не бе заминал и ако не беше ми дал свободата. Обикнах те  заради това, че не ме ограничи по абсолютно никъкъв начин. Заради това, че беше трудно, адски трудно и болезнено, но беше и хубаво. Още настръхвам, когато си спомням за нас и времето ни, когато слушам "нашите" песни. Затварям очи-ето спомените отново се появяват в съзнанието ми. Дългите ни разговори, купоните.. Всичко.. Беше уникално.. Ти беше... не знам...Просто...  Искам да те видя отново, не знам дали ще се стърпя да не се разплача, но знам че още адски ми липсваш....

Описваш един от прекрасните нюанси на любовта...