Странно от 2 години не съм писала нищо. Понякога човек губи пътя, спъва се или се изправя на някой кръстопът и просто поема по грешния път, този път който не е неговия, но важното е да успее да се изправи или да се върне отново от начало...

Хмм,, по дяволите... Защо след теб не мога да бъда с друг?
Около мен постоянно има хора.. Най-различни, но очите, сърцето ... Теб .. Само теб търсят..
Опитвайки се да те намерят в другите, но не ... Прегръдките, целувките, начина по който ...

Връщайки се назад из спомените настръхва всяка една част от тялото ми.
Спомняйки си всяка една твоя дума-уауу колко красиво лъжеш.
Ти всеки път идваш за кратко и си отиваш.

Тя ли?
Тя е тази, която е до мен, когато вас ви няма.
Тя е тази, която ме познава по-добре от самата мен.

Понякога се замислям какво щеше да бъде ако беше останал, ако не бе заминал и ако не беше ми дал свободата. Обикнах те  заради това, че не ме ограничи по абсолютно никъкъв начин. Заради това, че беше трудно, адски трудно и болезнено, но ...

Любимият ѝ сезон настъпи, но тя не е същата. Тя е тъжна, а с такова нетърпение очакваше лятото, с такова нетърпение чакаше да дойде юни месец и да се започва с купоните. Но защо няма тази енергия, защо мисли за теб.?!?
Ето телефонъ...

Тя ...
Тя е твоето малко момиче. Тя е наивницата, която те обича. Тя е тази, която винаги идва при теб, само когато ѝ звъннеш. 
Готова е да зареже всеки и да дойде. Макар и за малкото време, което можеш да ѝ отделиш.

Парфюмът ѝ - да едни го оценяват,
усещат всуса му .. Харесва им ..
Но точно този, който най-много трябва да го оцени не  го прави.

Здравей Любов, как си днес?
Щастлива ли си да ме виждаш отново предадена?
Щастлива ли си да виждаш сълзите по лицето ми,

Наивна
Наивна - да такава съм.
Малка съм.

Заспиваш обляна в сълзи,
събуждаш се с навлажнени очи
и мисълта за него.

Толкова ли много искам?
Толкова ли много искам
ти да си до мен,